КАПИДЖЍЯ, ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Вратар. Там, каде паднала / Недината рамна снага, / изляла е цорква чудовита / и на цорквата на вратата / турчин чувал капижие: / кай са до нек доближевал, / на мястото са вкаменевал. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 49. Цар ми пущил до три капиджии: / „Земайте го Симон добър юнак, / оти мене войска ме надоли!“ Нар. пес., СбБрМ, 87.
— От тур. kapici. — Друга форма: к а п у д ж ѝ я.