КАПЍЙКА1 ж. Остар. и диал. Умал. от капия1; малка капия1. „Мале, къде е Фатминка, / та хи е дворе сушиво, / капийки й са ключнати?“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 268.

КАПЍЙКА2 ж. Остар. и диал. Умал. от капия2; малка капия2. Има ли някой от Троян, / от Троянската касаба? / Армаган ша му проодя / на двама бракя по калпак, / .., / на стара майка капийка, капийка с остро нохченце. Нар. пес., СбНУ XXVII, 298.


Източник: Речник на българския език (онлайн)