КАПИЛЯ̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Физ. 1. Свойство на течностите да се движат по капиляри. Той [Менделеев] работи върху капилярността, изследва разтвори, изследва също съпротивлението при движението на телата във вода и в газове и създава съвременната хидратна теория на разтворите. Пр, 1952, кн. 6, 85.
2. Промокаемост. „Нареди ли стоманените лемежи да се забиват на повече от двадесет сантиметра дълбочина в орницата, та да осигуриш влага на зърното и добра капилярност на почвата?“ А. Гуляшки, СВ, 284.