КАПИНА̀К, мн. -ци, м. Остар. и диал. Къпинак. Малката полянка пред входа бе бухнала от бъз, капинак и глог. Ст. Загорчинов, ДП, 386-387. Целия ден прекара в капинаците отсам Места. Реката бе придошла. За първи път Петко изпита смут от своята самота. Ст. Сивриев, ПВ, 48.