КАПЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Къпинов. Изведнаж шум на далечни стъпки и сподавен говор го накараха да залегне зад гъстите капинови храсти. П. Вежинов, ВП, 24. И изведнаж капиновите му очи загоряха, .. Ема излизаше от някаква книжарница. А! Тя му се усмихна уморено. А. Страшимиров, Съч. V, 179.