КАПЍСТРА ж. Верижка и оглавник за кон, вол или бивол. Дочула кавгата през боботенето на вършачката, жена му Върба пусна капистрите на говедата и полетя като оса към председателя. Ст. Даскалов, СД, 532. Воловете му бяха искърски баш калъп, с бели дълги пърчасти рога и с реманени капистри, с дребни търновски синджири. Ц. Гинчев, ГК, 44. Стремената на коня бяха пиринчени, гемът — със седефени копчета, а капистрата му — цялата в копчелъци и токи. Н. Хайтов, ДР, 156.
— От лат. capistrum през гр. καπίστρι.