КАПИТА̀ЛЕЦ, мн. няма, м. Ирон. Умал. от капитал (в 3, 4 и 5 знач.). Преди войните той [Стоян] се опита да завърти някаква търговийка, но не успя, едно, защото нямаше капиталец, и друго, защото го мобилизираха, та му объркаха всички планове и сметки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 140. Оказа се даже, че бай Ганьо си имал капиталец не от вчера. Г. Бакалов, Избр. пр, 304. Там залавя разни търговии, занаяти и работи, но във всичко се опари, всичко му вървеше на поразия, и от година на година все риташе назад, додето му фръкна нищожният капиталец. Ив. Вазов, Съч. XI, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)