КАПИТАЛОВЛОЖЀНИЯ мн., ед. (рядко) капиталовложѐние, ср. Иконом. Съвкупност от парични разходи за създаване на нови и за реконструиране на съществуващи основни фондове с производствено и непроизводствено предназначение. Решено било предприятието да се разшири, но тъй като българските акционери нямали средства, всички капиталовложения щели да направят немците. X. Русев, ПЗ, 197. „Без национализация на банките на може да се ръководят правилно капиталовложенията.“ Т. Кюранов, АП, 92. // Парични средства, вложени като спестявания в банка. И го посъветвали: „Молим ви, .., ако е възможно, разпръснете капиталовложенията си в повече банки, да не направят впечатление.“ Ст. Даскалов, ЕС, 344-345.


Източник: Речник на българския език (онлайн)