КАПИТА̀Н м. 1. Само ед. Офицерско звание в армията с чин по-нисък от майор и по-висок от старши лейтенант. Той имаше доверие и дори симпатии към началника на генералния щаб капитан Рачо Петров. В. Геновска, СГ, 338. — И после ще идеш у капитан Хартиев в улица Раковски, та ще искаш да ти дадат шала ми. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1,17.
2. Лице, което има такова звание. Един спретнат, пригладен капитан се е приковал при входа, следи втренчено хубавото чехкинче, иска непременно да срещне погледа му, за да се сбогува за последен път. Д. Калфов, Избр. разк., 320. Само един стар капитан на действителна служба, безгрижен обикновено, начумерено каза: — Стига философии! Г. Стаматов, Разк. I, 108. Той беше командирът на ротата. Капитанът изглеждаше много зает. Й. Йовков, Разк. I, 217.
3. Мор. Командир, началник на плавателен съд. Тоя добър човек беше капитан на параход. Елин Пелин, ЯБ, 40. И те [делфиноловците] с рибарски кораби ще плуват, / ще ги застига в пътя ураган / и в грохота на бурята ще чуват / гласа на своя весел капитан. Л. Стефанова, СКО, 50. Горд отпреде им застана / младият им вожд — / па каза на капитана / с гол в ръката нож. Ив. Вазов, Съч. I, 24.
4. Спорт. Ръководител на спортен отбор. Боб Тейлър, капитанът на английския отбор, беше син на беден провинциален адвокат от едно малко градче в Уелс. Ив. Мартинов, БК, 64. Треньори нямаше и главният в тима бе капитанът му. П. Мирчев, СЗ, 193. А различията били тъй големи, че преди всяко състезание капитаните на двата отбора най-напред се споразумявали по спорните въпроси и едва тогава започвал мачът. П. Стефанов, Ф, 8-9.
— От фр. capitaine. — А. Дюма, Наполеон Бонапарт (превод), 1850.