КАПИТА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до капитан или е на капитан. Князът вдигна глава от картата и изпитателно погледна своя началник на генералния щаб. Спря поглед на капитанските му пагони. В. Геновска, СГ, 362. Чико хвърли един поглед към капитанската каюта и донесе отнякъде парцали, за да я почисти заедно с другия стюарт. К, 1963, кн. 8, 31. Макар че в първия миг той си бе отдъхнал с облекчение, като видя телеграмата от Петербург за отзоваване на руските офицери, той веднага разбра какво означаваше това: да даде командуването на армията в ръцете на младите, още неопитни офицери — почти всички с капитански чинове. В. Геновска, СГ, 338. Като роптаеше против съгражданите си и изобличаваше високо техните грехове, той не се срамеше, че е член от същото общество, и с гордост прогласяваше себе си, че е от капитанското село. Ив. Вазов, Съч. VI, 158.