КАПИТА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Ирон. Умал. от капитан (във 2, 3 и 4 знач.); млад капитан. Капитанът омекна от дръзките думи. Иван се върна и каза: — Слушай, капитанче, щом искаш да пием, ще пием! Но сега аз ще командувам темпото. Н. Драганов, ТМС, 136.
