КАПИТА̀НША ж. Разг. Съпруга на капитан (във 2 и З знач.); капитанка. Жената на един капитан от пехотния полк се пудреше .. А Синигера кой знае как му трепна ръката надолу, та измени насоката на струята и улучи капитаншата право в челото. Т. Харманджиев, КЕД, 171. Тя, Стоенчева, не е като сестра си капитаншата. Двете сестри се различават по всичко: Стоенчева е строга жена, а Челковица е разлята. А. Страшимиров, А, 254.

— Рус. капитанша.


Източник: Речник на българския език (онлайн)