КАПЍТЕЛ1, -ът, -а, мн. -и, м. Архит. Горната разширена и обикновено украсена с орнаменти част на колона или пиластър, върху която лежи антаблеманът или арката. Възтъмните мраморни колони опираха изваяните си капители ο краищата на дебелите зидни дъги, що подпираха свода. Ив. Вазов, Съч. XIV, 6-7. На площ от няколко квадратни километра се виждат пилони, .., огромни зали с колони, .. и колосални капители, все още запазили сините си или червени багри. К. Манолов, ВХ, 314-315. В започнатия през същото десетилетие [1596] във Флоренция Палацо дело Строци, .., капителите представят окачени кърпи, чиито гънки наподобяват човешки маски. М. Бичев, АНВ, 60-62.
— От ит. capitello през рус. капитель или нем. Kapitell.
КАПЍТЕЛ2, -ът, -а, мн. няма, м. Печат. Вид печатарски шрифт, при който буквите имат формата на главните, а размерът е както на малките.
— От ит. capitello през нем. Kapitell. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1978.