КАПИТУЛА̀ЦИИ само мн. Истор. В миналото — неравноправни договори на европейските държави със страни от Близкия и Далечния Изток, според които се дават права и привилегии на гражданите (поданиците) на европейските държави, когато живеят или отиват по търговски дела в тези държави. Турция кипеше; ..; зад пищната фасада имаше само остаряло насилие. Затова и чуждите държави, едни с привидна доброжелателност, други направо и със сила напираха да искат капитулации, концесии, покровителства на малцинства и черкви, та дори и територии... Ст. Дичев, ЗС I, 30. Япония сключила износни договори и унищожила капитулациите, които освобождавали чужденците от японски съд. Ист. X кл, 144.
— От лат. capitulatio.