КАПИТУЛА̀ЦИЯ ж. 1. Воен. Положение, при което една от две страни по време на война се отказва от военните действия, прекратява ги и предоставя съдбата си на победителя с или без условия. Слухът за капитулацията на немците бе обиколил вечерта дивизионните щабове, стигна до полковите. Д. Димов, Т, 694. // Самото прекратяване на военните действия и формалното предаване на една войскова част от нейния началник на противника, по правилата на Хагския правилник, при което се държи сметка за правилата на военна чест; капитулиране. Изглежда, тази противникова част, която още упорствуваше и с безсмислено отчаяние се съпротивляваше, не беше получила нареждане да свали оръжието и не знаеше за капитулацията на немската армия. Ив. Мартинов, БК, 57. Непрестанните атаки на англо-френците по целия фронт, гладът и мизерията на войниците, .. докараха пробива на Добро поле и капитулацията на нашата армия. Ив. Димов, АИДЖ, 39. В боевете с променлив успех, в които участвували значителни войски от двете страни [Русия и Турция], се стигнало до капитулацията на Русе и Гюргево. В. Мутафчиева, КB, 316.

2. Договорът за признаване на това положение между воюващите. — Хвърляйте оръжието! Войната свърши! Вашето командуване подписа капитулацията. А, 1978, кн. 37, 48. Преговорите веднага бидоха привършени, след което кралските войски навлязоха в града. Капитулацията бе подписана в З часа в една от залите на вила Албини. Споменатата капитулация съдържаше вкратце следните разпореждания: „Град Рим, .., ще бъде предаден на войските на Н. В. италианския крал.“ Р, 1925, бр. 192, 3. Според условията на капитулацията Чоки оставяше извън града голяма част от войската си, на лагер, а той сам с петстотин души татарски конници влазяше в столицата си. Ив. Вазов, Съч. XIV, 139.

3. Прен. Отстъпление пред нечия воля или под напора на нещо; капитулиране. Той беше смазан и оскърбен от капитулацията си, но мислеше, че постъпва правилно. Д. Димов, Т, 238. — Никак не мислете, че ще се ограждам от отговорности с разни протоколчета. Аз не мисля да подписвам протоколчета, които миришат на капитулации. А. Гуляшки, МТС, 96. Безусловно, при масовото помохамеданчване е имало и физическо насилие, но не бива да се забравя, че освен с ятаган върху родопските българи в продължение на векове е бил упражняван и политически, данъчен, административен и икономически натиск, за да бъдат доведени до верска капитулация. Н. Хайтов, П, 203.

— От лат. capitulatio през нем. Kapitulation или фр. capitulation.


Източник: Речник на българския език (онлайн)