КАПИТУЛЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от капитулирам; капитулация. Аз само се запрях, та послушах Йорга като изреждаше картините ..; капитулирането Наполеоново пред крал Вилхелма. Ив. Вазов, Съч. IX, 126. Нейният дълбок и нежен поглед всеки път го довеждаше до капитулиране пред всяко нейно желание.


Източник: Речник на българския език (онлайн)