КА̀ПИЦА ж. Диал. Умал. от капа1; капичка, капе. Друг един селянин, с омърлена капица, изтича на улицата и започна да мига. Й. Радичков, В, 159. — Не мога да му преглътна приказките без вода, бе господин кмете! — рече Арпаджика и наложи вехтата капица на посивялата си глава. Хр. Пелитев, ХО, 38. Един дребен прегърбен старец чоплеше с мотичка пред портата си, .. Той носеше на главата си капица от протрита овча кожа. Н. Тихолов, ДКД, 228.
◊ Си имам мушица на капица. Диал. Мъчи ме някаква мисъл за нещо, някакво съмнение, безпокойство.
КАПЍЦА1 ж. Диал. Пара. — Ама не се муси де, Костаке! С шепата пари издадох. Право ли е? — Че те всичките в джеба ми ли влязоха? — И да не са, все са минали през него. Все някоя капица се е задръстила на дъното. Ст. Чилингиров, ПЖ, 36. — Кандилите сурови. Дай ми парите назад. .. Мандраджията отвори чекмеджето, поразбърка няколко капици в него и върна парите. Ст. Чилингиров, ПЖ, 7.
КАПЍЦА2 ж. Диал. Обвивка на семена у някои бобови и други растения; чушка, шушулка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.