КАПИШО̀Н м. 1. Подвижно или пришито, обикн. островърхо покривало за глава, което се прикачва към яката на връхна дреха или се пристяга около врата. В помещението имаше пет-шестима стражари със странни кеневирени капишони, през двете дупки на които пробляскваха зловещо и тайнствено нечии очи. Г. Караславов, ОХ IV, 580. Целият салон се залива с ха-ха, хи-хи, за крайно неудоволствие на скромните сестри Исусови, които се червят и още повече кривят девствените си лица в крилатите бели капишони. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 34. // Покривало за глава с остър връх, поставяно обикн. върху главите на осъдени на смърт преди разстрела. Отказва [Заимов] да сложи капишон на главата си. Така повелява дългът на офицера. Трябва да посрещне и тези куршуми с открито лице, както ги е посрещал през трите войни. Е. Каранфилов, Б III, 54.
2. Вид детска или дамска шапка с остър връх. Из вълмистите пухкави облаци изскочи един старинен дилижанс и през прозореца му се показа главата на мадам Бовари. Същата, както ни я описва Флобер: с капишон, изпод който се подават къдрици над челото, и мечтателен поглед. Г. Белев, КВА, 28.
— От фр. capuchon прeз рус. капишон. — Друга форма: капюшòн.