КА̀ПИЩЕ, мн. -а, ср. Истор. През периода на езичеството — храм или светилище, в които са били поставяни различни идоли или са се извършвали култови обреди. Косите ми се изправят и гърдите ми се изпъват, сякаш расте у мене чутовна мощ и заплашва да разруши божия дом, както някога Самсон бе разрушил филистимското капище. Ем. Станев, А, 33. Мъжете се натрупаха в градините на капището под Ханкрумовата скала, за да присъствуват на жертвоприношението и гадателството. Й. Вълчев, СКН, 96. Всяко село от пет колиби си е имало капище: самотен хълм с дърво на него — ведър храм под открито небе. В. Мутафчиева, ИКМ, 83. Всички разбраха, че пустинникът, който беше очистил това езическо капище с кръстовете и с Христовата монограма, е спал на това каменно легло. Ст. Загорчинов, ЛСС, 31.
— От тюрк.