КА̀ПКА1 ж. 1. Малка частица течност, която се задържа в обла форма. Ирина остана сама. А навън бе есен и върху черните стъкла на прозореца дъждовните капки барабанеха като пръсти на мъртъвци. Д. Димов, Т, 681. — Царят пие наздравица! — изрече с привична тържественост отец чашник, щом виното напълни съсъда — дори няколко капки прокопаха по белия месал на трапезата. Ст. Загорчинов, ДП, 375. От време на време изтрополяваше едноконна двуколка, в която бляскаха, опръскани с млечни капки, бакърени гюмове. А. Каралийчев, НЧ, 17. По жълтеникавото му [на директора] лице избиха капки пот. А. Гуляшки, МТС, 36. Очите му беха овлажнеле и по едната му страна неусетно се отърколи едра капка. Т. Влайков, Съч. II, 88.
2. Белег от такава частица върху някаква повърхност. От Панко и от двамата селяни не беше останало ни следа. Само капките кръв по стълбите и долу по пътя показваха отде бяха избягали. Й. Йовков, АМГ, 50. След дълго взиране намерих само капка кръв, вече доста размита в мокрия край реката сняг. Н. Попфилипов, РЛ, 109. Върху бялата покривка на масата имаше капки от вино и мазнина.
3. Обикн. мн. Лекарство във вид на течност, което се приема на такива малки частици. Лекарят отвори чантата си, приготви някакви капки и ги подаде на Павлинината майка. Ал. Бабек, МЕ, 72. Кашлицата го задави и той пресегна за шишенцето с капките, които го успокояваха. Ст. Дичев, ЗС I, 373. — Ще напиша тук и един цяр — да му капваш от него по три капки в кафяна чашка с малко мляко и да му даваш с лъжичка. Т. Влайков, Съч. II, 57. Валерианови капки. Ментолови капки. Давилови капки.
4. Разг. Петно от друг цвят върху нещо (обикн. върху кожата на животно или перата на птица). Гледа [Галунка] една сива патица, сива като яребица, също като яребица поръсена с тъмночервени капки по гърдите, с тънък бял пръстен около шията. Й. Йовков, АМГ, 160. // Само мн. В съчет. с предл. на. Шарки от друг цвят върху тъкан във вид на малки или по-едри кръгове; точки. Тази година отново излязоха на мода платовете и дрехите на капки.
5. Прен. Съвсем малко, минимално количество от някаква течност. Филип допи капката, която бе останала в чашата му. Ем. Манов, БГ, 93. Тъй като Снежанка била много гладна и жадна, тя си хапнала от всяка паничка по малко зеленчук и хляб и си пийнала по капка вино от всяка чашка, защото не искала да отнеме на едного всичко. А. Разцветников, Сн (превод), 9. Досред нощ стоехме изгорели и за капка водица, дордето най-после не дойде Крайчо Самоходов, който, като веща птица по тие места, показа ни едно кладенче там наблизо из гората. З. Стоянов, ЗБВ II, 174. Радоил подаде плоската Славки: тя кусна само няколко капки ракия. Ив. Вазов, Съч. XIV, 51.
6. Прен. С отрицание, в отриц. изречение и в съчет. със същ. дъжд, вода, кръв и под. За означаване, че течността, назована от съществителното, не се съдържа, не се появява, не се употребява дори в най-малко количество; никакъв, нищо. Месеци наред не беше капнало капка дъжд. Й. Йовков, СЛ, 165. Само дядо Вътьо не слагаше капка вино в устата си. Ив. Димов, АИДЖ, 16. — Сиромах Гето — бог да го прости — през целия си живот не беше турял капка вода в устата си, пък да видиш чудо... извърна се, та умре от водната болест! М. Георгиев, Избр. разк., 221. Две гръцки реки, .., са текли там преди две хиляди години, а сега капка не е останало от тях. Й. Йовков, ПГ, 252.
7. Само ед. В съчет. с отвл. същ. — минимална степен на проява или съдържание на това, което се назовава чрез съществителното; много малко, най-малко. Виках до небеса за капка милост, .., гърчех се под секи удар, но сичко напусто. З. Стоянов, ЗБВ III, 15. Прощавай ме за приказката, ама щом сте се повели по таквизи щуротии, то ще рече: у никого капка свяст не е останало вече. П. Тодоров, Събр. пр II, 354. — Слушай, капитанче, само да гъкнеш и ще те резна с ножчето! — каза той мрачно, без капка хумор в гласа си. П. Вежинов, НС, 260. Ако и той усеща капка уважение към един стар приятел, той ще повярва на думите ми. Ив. Вазов, Съч. XXV, 104. Неочаквано откъм островчето изплува една черна рибарска лодка, която бързо се втурна към мене. Когато изгубих и последната капка сила, лодката довтаса до мене и рибарят се наведе и ме хвана за ръката. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 127. Сега фон Гайер съзнаваше, че духът му бе напълно, завинаги мъртъв. Той остана дори без оная капка от жизненост, която очакваше да получи Ирина. Д. Димов, Т, 517. ● Обр. Пълзи на капки светлина по жиците / и сънни сенки в младия пелин / оставят вагонетките и птиците. Ив. Пейчев, Избр. ст, 63.
8. Диал. Само мн. Капчук (Н. Геров, РБЯ II).
9. Разг. В сравнение или като приложение. За младо момиче, по-рядко момче — много красив, много хубав. Мислеше той [Кръстьо] за хиляди работи. И май най-много мислеше за дъщеря си. Мома като капка, здрава и работлива, пъргава и схватлива, а я похабиха, изостана, и сега ни натук, ни натам. Г. Караславов, ОХ I, 393. — Тоя Йоан Фердинандов, .., е богат, но онзи, бащата на момичето, беше още по-богат. Вайнер се казваше. Негова дъщеря беше, хубаво момиче, като капка. Й. Йовков, Разк. III, 35. — И жена ли му се е паднало — невяста капка! Хубава, стройна. П. Тодоров, Събр. пр II, 224. — Иванчо Пешев — ти го не знаеш: от шести пехотен полк, момък капка, роса. А. Гуляшки, Л, 417. — Той стига да лапа планините, те няма да бягат! .. — но сега, доде си е тука, нека изглежда моми. Имаме хубави моми — капки... Ив. Вазов, Съч. XXV, 13.
◊ Вися като капка на лист. Диал. Съвършено беден съм, нямам нищо, никакъв имот, средства. В (с) <една> капка вода бих удавил (ще удавя) някого; удавям / удавя в (с) <едиа> капка вода някого. Разг. С всички средства бих напакостил (ще напакостя) някому, защото го мразя. — Говориш така, защото го мразиш. — Не го мразя. — Мразиш го. — Не. Бих се срамувал от себе си. — Снощи беше готов да го удавиш в капка вода? — Нищо подобно. Само го презирах. Ат. Мандаджиев, БЦР, 33. — Макар и съюзници, те си тъкат платното за своя сметка. А прелюбезните ни поданици — болярите и отроците им, — те с една капка вода ще ни удавят! Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 38. А попът, .., като че ли с цялото си държане крещеше: „Мразя ви! Да бих могъл, с капка вода бих ви удавил.“ П. Вежинов, ЗЧР, 69. До капка изпивам (изтичам и др.). Без остатък, всичко докрай, напълно изпивам (изтичам). Павел взе един кокосов орех, проби го и изпи до капка млечнобелия му разхладителен сок. Гр. Угаров, ПСЗ, 201. — Нощес се скъсал един обръч на бурето и виното изтекло до капка. Елин Пелин, Съч. I, 192. Най-проклетата на доенето беше Мургата. Веднъж чака да я издоят и ритна кофата, та изля млякото до капка. Ил. Волен, МДС, 196. Реките през дъждовния период прииждали, .., но през сухия период пресъхвали до капка. Гр. Угаров, ПСЗ, 78. До последна капка кръв. Книж. До смърт, докрай (при борба, сражение). Позициите бяха защищавани до последна капка кръв: на места беше стигнало до ръкопашен бой. Л. Стоянов, Б, 131. Изоставеният защитник на кулата измъкна меч и бавно, накуцвайки, се запъти назад. Навярно искаше да се промъкне през вратата на засеката и зад нея да се брани от нападателите до последна капка кръв. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 251. — Удряйте мъжки и постоянствувайте до последна капка кръв, защото ако покажем слабост още на първото сражение, ще да ободрим неприятеля! — говореше той. З. Стоянов, ЗБВ II, 77. Капка в море<то>. Разг. Нещо съвсем малко, незначително или съвсем недостатъчно. Досега бяха подадени всичко двеста петдесет и седем заявления. Какво са те за село като Старосел, където живееха близо две хиляди домакинства! — Капка в морето! — рече той на Мутин. Ст. Марков, ДБ, 380. Децата растяха, растяха и разноските, а заплатата не помръдваше. Ех, дадоха там по някоя стотарка за децата, но то беше капка в море. Г. Караславов, Избр. съч. II, 210. — В кулата на болярина невям има оръжия: копия, мечове, лъкове, .., а нам ни трябва всичко това. Щото взехме плячка от татарите след боя, бе капка в морето. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 246. Тютюнът ще закрепи малко финансовото положение, но това е капка в море. С. Северняк, ОНК, 170. Капка мед, блато жлъчка; капка мед в ока оцет; капка мед, ока жлъчка и оцет. Диал. Употребява се, когато някой с постъпките си допринася малко добро, а причинява много зло. — Море денят се познава от сутринта — взима по реда си думата Евтим градинарят. — Капка мед, блато жлъчка! Хр. Бръзицов, НЦ, 87. Капка по капка. Разг. Бавно, в продължение на много време и на малки количества. — Каквото щеш ме прави — рекох му аз, — не ща да ти угодя. И да ме разкъсаш, и кръвта ми капка по капка да изсмучеш, няма да спечелиш нищо. Н. Райнов, КЧ П, 33. — Взаимните женитби и преплавянето на български, словенски и тракийски език в общ език правят капка по капка онова, което ти наричаш единен верен народ. Й. Вълчев, СКН, 50. И него ще победи само оная сила, която побеждава всички други камъни, като ги разяжда капка по капка. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 147-148. Капчана капка вода няма. Диал. Никак, съвсем няма вода. Като две капки вода приличаме си. Разг. Извънредно много, напълно си приличаме. Войводата се прощаваше с двама едри планинци, близнаци, види се, защото си приличаха като две капки вода. Ст. Загорчинов, ДП, 349. Те слязоха в тъмната долина на другия свят и загинаха. Млади и хубави, лика-прилика като две капки вода, както си приличат всички синове на рода. А. Дончев, СВС, 842. Минавам / мина <сух> между капките; промъквам се / промъкна се (промушвам се / поомуша се) между капките. Разг. Неодобр. Оставам незабелязан, успявам да се спася, да се измъкна от нещо неприятно. Когато научиха за схватките с полицията и войската в много градове и села на страната, .., те примижаваха от вълнение и си казваха — минахме между капките... Г. Караславов, ОХ III, 131. Хубаво, ама времената се пообъркаха и народът си прибра и антрацитната мина, .., и търговската му фирма, та чак и в дранголника щеше да го окошари да не бе бай Станчо такъв дявол, дето между капките минава сух. ВН, 1959, бр. 2509, 4. — Това е вярно! Нашият секретар много обича да заседава. Това е началото на края .. — Е, тогава ще трябва да се промуша между капките! — засмя се Петко и тръгна към вратата. Ст. Даскалов, СЛ, 86.
ΚА̀ΠΚΑ2 ж. Диал. Умал. от капа1. Из двете главни улици, .., вървяха бавно и тежко, пременени с дълги сукнени, от разен цвят джубета, обточени с лисичи кожи, на глава с червени или черни капки, със златни везби по краищата, болярите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3.