КА̀ПКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до капка1.

Капкова инфекция. Мед. Инфекция, при която бактериалната зараза се предава по въздушно-капков път. Заразяването с грип става най-често по пътя на капковата инфекция чрез кихане, кашляне и т. н. Пр, 1952, кн. 5, 47. Лаборатория за капкови инфекции.


Източник: Речник на българския език (онлайн)