КАПЛА̀Н м. Млад с по-низш сан католически свещеник. В часа по закон божи капланът Хортик напляскал момчето на някой си Знаменачек и той, като срещнал попа на улицата, му казал: „Вол с вол, .. шарлатанин в расо!“ Св. Иванчев, ПШ (превод).
— Нем. Kaplan през рум. caplán или унг. kaplán.