КАПЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Течен. Еще повече трябува да ся внимае, кога има да ся отгляда детето без нянка; тогава през първите месяци бива да ся дава на детето само каплива храна, а никога да му ся не дава гъста или твръда. Й. Груев, КН 7 (превод), 75. Частиците от белтъчината ся топят от желудъчния сок .., та стават на един каплив белтък (пептон). КН, 1873, кн. 5, 8. Клееве и смоли ся наричат едни капливи тела с клеав гъст състав, обикновено с жълт или мрък цвят. С. Веженов, X (превод), 97.

2. Като същ. капливо ср. и капливи мн. Течност. Всичката работа на смиланието .. е да ся стопят тия хранителни вещества, та да ся претворят на едно капливо (водяво), което да може да ся всмукне и попие по смукалките цевчици. Лет., 1874, 54. Всичките капливи могат да приемат сферический вид. И. Гюзелев, РФ, 195.


Източник: Речник на българския език (онлайн)