КА̀ПНУВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от капнувам1.

КА̀ПНУВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от капнувам2 и от капнувам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)