КА̀ПРА ж. 1. Предно издигнато място във файтон или кабриолет, на което сяда возачът. В кабриолета Кондарев крепеше сложената в краката му картечница. На капрата заедно с Грънчаров стърчеше висок момък с каскет. Ем. Станев, ИК III и IV, 454. Ландото забави ход и спря. Чу се как Пецак рипна от капрата. Д. Талев, ГЧ, 168. На улицата, до самия плочник, чакаше красив затворен файтон; кочияш в ливрея с акселбанти дремеше на капрата. Ст. Дичев, ЗС II, 763.
2. Диал. Странична греда на покривна конструкция (Вл. Георгиев и др., БЕР II).
— Ит. сарrа.