КАПРЍЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който проявява капризи. Когато Кукушкин емигрира, Серьожа беше бледо деветгодишно момченце, а петгодишната Катя беше слабичко, капризно дете. М. Марчевски, П, 95. — Не мога да се оплача, но възрастта си изисква своето, Филипе. Станал е капризен напоследък. Сготвя му гъби, иска риба. Сготвя му риба, иска гъби. К. Калчев, СТ, 66. — Нося ви малко дивеч. Как е нашата болна? .. — Много капризна е станала, господин докторе. Ем. Станев, ТЦ, 95. Конете пък станаха плахливи и капризни. По-рано конярите ги водеха на водопой на стадо, като хергелета, а сега на всеки два коня — човек. И. Петров НЛ, 206.
2. Който е породен, предизвикан от каприз, в който се изразява, съдържа каприз1. При всеки въпрос, накрая на фразата си, госпожица Дитрих прибавяше по едно „е?...“, което издаваше снизходителност, нетърпение и капризно кокетство и което дразнеше дори Бимби. Д. Димов, Т, 97. Какво беше чувството, което го бореше, .. ? Капризна страст, превърната сега в необуздан кипеж; на младежка кръв? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 31. Всички деца, та дори и председателят Дамян, му викаха „бате Кольо“ вместо „другарю Генчев“, сърдеха му се, даваха му съвети, налагаха му своите капризни решения. Цв. Ангелов, ЧД, 180. Морето е замряло. То не е червено, .. То е толкова „червено“, колкото Бяло море е „бяло“ и колкото Мраморно море е „мраморно“. И все пак тия названия не са плод на капризната фантазия на старите географи, а доста точно определят характера и особеностите на тия морета. М. Марчевски, ОТ, 25.
3. Прен. Причудлив. Нашите пътници пътуваха вече няколко часа, .., следвайки капризното лъкатушене на първобитния и нескончаем друм. Ив. Вазов, Съч. XII, 133. Те [Станил и Саулето] спираха от време на време, прислушваха се и отново продължаваха мълчешком по капризните и уморителни извивки на пътеката. Н. Хайтов, ПП, 24. Основното откритие на Нютон се състояло в това, че в безкрайно капризното разнообразие на цветовете съществуват постоянни, неизменни елементи — прости или монохроматични лъчи. Ив. Въжарова, ИН (превод), 259. Наистина, осветлената и украсена зала, музиката, танцуващите вихрено двойки от маскирани мъже и жени в най-капризни и причудливи облекла, от всички времена и народи .. и тази бясна разпуснатост, .. — въвеждаха сякаш в един друг свят, вълнуващ и опияняващ повече от алкохола. Г. Райчев, Избр. съч. II, 225. За туй какво ли няма в гардероба! / .., / парфюми, пудра — от последна проба, / и елегантни връзки — нямат чет, / и кърпички от най-капризен цвет. Ем. Попдимитров, СР, 151.
4. Обикн. за растение — който иска специални грижи при отглеждане; придирчив. В книгата се казваше още, че памукът е капризна култура и много стопанства, .., не са получавали добра реколта главно защото не са улучвали времето за сеитба. И. Петров, НЛ, 161.
5. Който се променя неочаквано; непостоянен. Днес на Витоша, когато трябва да започне ски-състезанието в чест на 8 март, времето е много капризно: духа силен вятър, вали сняг. ВН, 1960, бр. 2656, 3. Купи складовете на богат турчин житар, разорил се поради капризната игра на цените по външните пазари.Т. Харманджиев, Р, 12.