КАПРЍЗНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Проявявам капризи, държа се като капризен човек. С всеки изминат ден, без да има някаква видима причина, Христина охлаждаше към него. Тя избягваше да идва на определените срещи, капризничеше и вече не говореше за бъдещето, освен двусмислено и шеговито. Ем. Станев, ИК I и II, 80. — Когато Ройтер назначава или размества хора, сигурно не капризничи, а поставя очи и уши. Това е в интерес на всички ни. X. Русев, ПЗ, 198. Тя [Искра] не се смееше като по-рано, не се сърдеше за щяло и нещяло и не капризничеше като дете. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 320. Само един лъжец може да твърди, че съм капризничел и съм избирал. Доволен бях да пренасям сандъци на халите и даже да водя камилата. Б. Райнов, ДВ, 141.