КАПРЍЗНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл· същ. от капризен. С привичната за децата капризност, която особено силно се проявява, когато им съчувствуват или са предмет на внимание на чужди хора, малчуганът задърпа майка си и захленца за устната си хармоничка. К. Георгиев, ВБ, 113. По кукленски хубавото ѝ [на Анет] лице се четеше жива и весела капризност, цялото ѝ същество излъчваше чара на кокетка, която не е в състояние да се влюби в никого, но желае всички да са влюбени в нея. Д. Ангелов, ЖС, 217. Началото на заболяването дава най-различни прояви. От една страна, имаме общи прояви в организма като промени в самочувствието, плачливост, капризност, сънливост — у малките деца, раздразнителност, отпадналост, силна умора — у възрастните. РД, 1958, бр. 10, 2.