КАПРИЦИО̀ЗНО нареч. Остар. Книж. Капризно. Любовта не се турга с ръка и с ръка не се отмахва, ..; тя каприциозно боюва с человеческата воля и повечето пъти с победа я покорява. Ст. Ботьов, Κ (превод), 187. Орисниците и наръчниците не са обикновено госпожи нито много праведни, нито много покорни. Ax! От какви високи таланти лишават тия каприциозно человеческите общества! Ч, 1871, бр. 9, 288.