КАПРЍЦИЯ, мн. -ии, ж. Остар. Книж. 1. Каприз1. Подчинена на всичките му малки [на детето] каприции, тя се бои за него. Ч, 1871, бр. 10, 317. — Що ви става вас, ако искам да го опростя. Той мене е увредил. .. Можете каза, че е каприция това, но светла и величествена е каприцията на една жена, когато избавя живота на един человек. К. Величков и др., ЛБ (превод), 59. Денежната игра има недостатъците си и опасностите си, каприциите си и неправдите си. Ч, 1871, бр. 9, 263.
2. Капризност. Той ни показа всичките промени на това първообразно съществуване, дето човекът, в своята свобода и в своята сила, .., няма други вързалки, освен своята каприция. Ч, 1875, бр. 11, 523-524.
— От ит. capriccio през гр. καπρίτσιο. — А. Никопит, Учение за децата (превод), 1850. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български език 1766-1860. Годишник на СУ, 1959, 247).