КАПРЍЧИО, мн. -ия, ср. Муз. Инструментално музикално произведение в свободна форма, което се отличава с игривост на мелодията, с неочаквани обрати и оригинални ефекти. Техническият блясък, остротата на акцента и увлекателното „Брио“ на артиста изпъкнаха в изпълнението на капричио „Дяволски смях“ от Паганини. Изк., 1950, кн. 2, 148. В рецитала, изнесен на 27 т. м. в зала „България“, Коган изпълни Соната № 6 от Хендел, соната за соло цигулка в до мажор от Бах, .. и Баскско капричио от Сарасате. РД, 1961, бр. 89, 2. Развихрил със своето свежо чувство и изящна лекота Моцартовия виолинен концерт в D dur, Бориес показа и ценни виртуозни качества в превъзходно постигнатите капричия № 21 и 23 на Николо Паганини. БНТ, 1941, бр. 213-214, 4.
— Ит. capriccio.