КАПТЍСВАМ, -аш, несв.; каптѝсам, -аш и каптѝша, -еш, мин. св. каптѝсах, св. Диал. 1. Прех. Добивам, завладявам (Н. Геров, РБЯ II).

2. Прех. Грабвам, открадвам нещо от някого, отнякъде. Пусто куче пак ми каптиса ляба от ръките. БД I, 94.

3. Непрех. Тръгвам, поемам бързо пътя, вървя бързо. Търчи, дано ги стигнеш, че свинете каптисаха надолу низ юлмата и отидоха във влашките. БД I, 94.

4. Прех. Удрям плесница на някого (Вл. Георгиев и др., БЕР II). каптисвам се, каптисам се, каптиша се страд. от каптисвам в 1, 2 и 4 знач.


Източник: Речник на българския език (онлайн)