КАПУ̀КЕХАЯ, -аята, мн. -аи, м. Истор. 1. Представител на висш областен чиновник пред Високата порта. Към края на септември [1795 г.] подготовката за обсада [на Видин] приела донякъде реални очертания. В Калафат разположил силите си капукехаята. В. Мутафчиева, КB, 128.
2. Представител на владика пред патриаршията. Капукехаята на Патриаршията — Аристархи бей — не се задоволил с думи, а посочил отец Неофит за бунтовник. Хр. Бръзицов, НЦ, 50. Почти едновременно с Д. Миладинова бе арестуван именно Никола Сапунов, капукехая на униатската черква в Цариград. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 369.