КАПУ̀ЛА ж. Диал. 1. Таз на животно (кон, магаре и др.). Пое дъх и като му дякна и закътка, го зашиба с каишите от юздата по корема и капулата. Конят леко разтърси грива. З. Сребров, Избр. разк., 30. Дядо му ще се качи на магаричката. Ще закачи козинявите дисаги на самара. Казва: „Като се умориш, ще те кача на капулата.“ С. Чернишев, ВМ, 46-47. // Върховете на тазната кост.
2. Прен. Чул за покриване на задната част на кон, магаре и др.
— От гр. καρούλι ‘задница на кон, магарe и под’. — Друга (диал.) форма: капу̀ля.