КАПУНЍ мн., ед. (рядко) капуна̀, ж. Остар. и диал. Везни. В един ъгъл на картината стои Архангелът и в капуни мери грешните души. Ч, 1871, бр. 9, 282-283.


Източник: Речник на българския език (онлайн)