КАПУЦЍНЕЦ, мн. -нци, м. Капуцин. С огромна мъка успявахме да върнем полуделите си войници. Един монах капуцинец беше възседнал някакъв топ и ни кълнеше, че изоставяме Христовото разпятие. А. Дончев, ВР, 204.
