КА̀ПЧА, -иш, мин. св. -их несв., прех., Диал. Правя везби, веза, шаря във вид на капки точки. На гюргъов ръкав везяше, / везяше и го капчеше, / със злато и със кникато / и със морава коприна. Нар. пес., Н. Геров, РБЯд, 157.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.