КА̀ПЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от капа1; шапчица. Ако искаш да ти не урочасва детето, вържи му на капчето краче от кърт, нокът от сърна или пък някоя пара златна. СбНУ XV, 62. Всякога дяволът язди на първата биволица, когато се връщат говедата от паша. На главата си носи едно „църно капче“. СбНУ XV, 64.
КА̀ПЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от капка1; капчица.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.