КА̀ПЧИЦА ж. 1. Умал. от капка. Само листата на брезите леко потрепваха, като изрядко отърсваха капчиците, останали от дъжда. Ив. Хаджимарчев, ОК, 50. В тия часове капчиците на росата се събираха по тревите и светеха като сълзи. Й. Йовков, СЛ, 160. Ситни капчици кръв оросиха прашния селски мегдан. Кр. Григоров, Н, 140. Бук растеше бързо. .. Жълтеникавите петна и капчици постепенно изчезваха и се заменяха с червеникава козина — остра и гъста като четка. Ем. Станев, ПЕГ, 108.
2. Петънце, точица. „Тя никак не би била хубава, .. ако не бяха у нея тия черни очи, влажни и замислени, каквито са сега. И тия жълти капчици около очите.“ Й. Йовков, Ж 1945, 215. Анку назърна в туфата и .. съзря едно хубаво, кръгло изплетено от сухи тревици .. гнездице, което беше постлано с мека перушинка, а над перушинката — четири сивозелени, с черни капчици славейкови яйчица. Ц. Гинчев, ГК, 27. // Луничка. Малко бледо е лицето му, напъстрено с жълти капчици, завити са нагоре русите му мустачки, но очите му са добри. Й. Йовков, СЛ, 82.
3. Най-малкото количество от някаква течност, което може да се приеме в една глътка. — На ти ключа, чедо, та ми отвори горния долап и ми подай черното шише да си сръбна една капчица. Чудомир, Избр. пр, 217. — Само една капчица да вкусиш и ще се оближеш, като коте на припек. Елин Пелин, Съч. I, 61. — И за мене капчица остая, наздраве, бабо! — извика весело българският войник и гаврътна последната капка в стъклото. Ив. Вазов, Съч. VI, 127. — Цял ден обикалям сухото речно корито и не мога да му [на агънцето] намеря капчица вода — отвърна Ценко. А. Каралийчев, НЗ, 21. Никой нямаше вече капчица газ, нито мазнинка и вечер селото беше тъмно, пусто и безмълвно като гробище. Г. Караславов, ОХ I, 466.
4. Прен. Обикн. с отвл. същ. Минимална степен на проява или съдържание на това, което се назовава чрез съществителното; много малко. „Напразно дирехме там мисъл, чувство, форма, хармония на стиха, или капчица талант.“ Ив. Вазов, Д, 46. — Сега аз ви виждам като на длан, далече повече, отколкото вие мене — каза той спокойно, като усещаше, че в душата му няма нито капчица страх от Христакиев. Ем. Станев, ИК III, 132. И тогава тя [Ирина] съзна, .., че този живот в същност я бе проял и разрушил отвътре и че в душата и не бе останало нито капчица радост, а само досада, печал и пепел от наслади. Д. Димов, Т, 662. Георги го гледаше изпитателно. Той искаше да се увери за себе си има ли поне капчица вярно от онова, което раздрънкаха из село. Ст. Даскалов, СЛ, 145.
5. Разг. В сравнение или като приложение. За младо момиче, по-рядко момче — много красив, много хубав. Комендантът си спомняше много добре, че накрая Борис Тъкачев въздъхна и каза: „Учителствувах в едно село и лапнах по едно селянче — капчица. Малко остана да се оженя за него.“ Г. Караславов, ОХ I, 434.