КАПЧУ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Дъждовна или снежна вода, която капе от стряха или улук. Капчуците звънко биеха във водосточните тръби, по камъните на двора. Ем. Манов, ПЯ, 122. Подухваше хладен вятър, който бе спрял капчуците и заледил жълтите павета. О. Бояджиев, П, 89. Из уличката течеше порой и да не гази из водата, Анастаси вървеше край самите стени на къщите, макар че го обливаха капчуците. Ем. Станев, ИК III, 27. Повъртя се зад къщата, малко от мазилката се беше откъртила, ще трябва да замаже, докато не се е откъртила повече от капчука. Сл. Македонски, ЕЗС, 155.
2. Място на стряха, улей, откъдето изтича такава вода. Тук между дърветата и клоните беше още по-тъмно. Неясно се очертаваха чешмата, задната стълбичка към джамлъка, тенекията за дъждовна вода под капчука. Ем. Коралов, ДП, 144. Хришица бе се дръпнала настрана под капчука на параклиса. Ст. Сивриев, ПВ, 171. През нощта заваля дъжд. Той продължи и на другия ден. Кондарев се събуди от плясъка на дъждовната вода, която жените събираха в съдове и корита, сложени под капчуците. Ем. Станев, ИК I и II, 75. От капчука се стичаха капки и тупаха по раменете на Папазов. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3.
3. Разш. Улук. Слънцето огряваше шумящата тълпа, .. и хвърляше ярки отблясъци по тенекиените капчуци, по стъклата и фирмите на затворените дюкяни. Ем. Станев, ИК I и II, 131. Духаше остър северен вятър и блъскаше разкованите капчуци на старата къща. Д. Добревски, БКН, 119.