КАПЪНЍ мн., ед. (рядко) капъна̀, ж. Остар. и диал. Везни. Който в дюкяна си, .., в търговете и панаирите крие неточни .. драмове, развалени кантари, капъни, неточни мерки и кила, .., ся глобява от десят по петнадесят сребърни петака. Ф. Перец и др., НЗ, 70. Страшното влияние хаджи Гъчово натегна в капъната, успехът Несторов всеки час ставаше по-сигурен. Ив. Вазов, Съч. XXV, 33. Още в 5-то столетие до Р. Хр. са ся изнамерили запалителното стъкло и капъните и ся знаяло електрическото действие на кехлибаря. Лет., 1874,143.