КА̀ПЯ, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. За вода или течност — стичам се или изтичам от някъде, като падам на земята, надолу във вид на капки. Дъждът валеше упорито. От широката стряха се стичаха струйки, капеха продълговати капки. Ем. Станев, ЯГ, 40. Погледът ѝ [на Елена] спря на прерязалата лоза, която беше паднала на плочите. От младите ластари и от порязаното място капеха бистри едри капки. Ст. Загорчинов, ДП, 182. Лицето и ръцете ѝ бяха оцапани с кръв, която извираше някъде от главата, течеше на широки бразди по бледния образ и капеше по кирливата пазуха. Елин Пелин, Съч. II, 146. Ето например, щом наближи есента, разпокри къщата и отново я покри с плочи, за да не капе, когато завалят дъждовете. К. Калчев, ПИЖ, 173.
2. За стена, таван и под. или съд, който съдържа течност — пропускам да тече, да изтича вода или друга течност във вид на капки. Покривът ни капе.
3. Прех. Преливам или изливам течност във вид на капки. След това аз покривах изпъкналия метал с много тънък слой смола, като капех разтопената смола върху метала. Ив. Въжарова, ИН (превод), 43.
4. Прен. Разг. За плодове или листа на растение — откъсвам се от клон или от стебло и падам на земята, обикн. след узряване или пожълтяване. И когато големите житни купни се загубиха и свършихме вършитбата, дюлите в градината бяха пожълтяли и капеха. А. Каралийчев, ПС I, 11. Вън нещо тупна. Тя трепна и погледна през прозореца. Презрелите ябълки капеха. Л. Михайлова, Ж, 85. Слънцето грееше меко, листята на черниците, крушите и дюлите, засадени около вилите, капеха при всяко полъхване на вятъра. Д. Димов, Т, 3. През есента, когато листата жълтеят и капят, тя закъсня в близкото село. Елин Пелин, Съч. II, 113. Полюшваше вятър презрелите ниви / и капеха едри листа по земята. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 217. // За коса на човек или козина на животно — падам от корен, обикн. в резултат на някакво заболяване; опадвам. От горестни мисли и душевни тревоги косата му взе да капе и белее, което не остана незабелязано от приятелите му. РД, 1960, бр. 126, 2.
5. Прен. Разг. Само в съчет. Капят ми месата. Падам, откъсвам се от тялото на човек или животно, обикн. поради болест или след премръзване; окапвам.
6. Прен. Разг. Получавам някаква парична облага, идва ми допълнителна редовна печалба, редовен приход. Той продаде и двата дюкяна на ул. „Леге“, като за себе си остави само един апартамент, вилата и железарската фабрика, от която се надяваше все нещо „да капе“. Д. Кисьов, Щ, 271. Друго си е да капе нещо странично. Филип беше свикнал да брули с дългия прът — с месечна заплата той не се задоволяваше. К. Калчев, СТ, 56. Градинарите не му [на стария] връщат в срок заетите суми. Кой им гледа лихвата — да внасят по-скоро главницата! Добре, че от дюкяните и хотела в Горна Оряховица капе по нещичко. М. Кремен, РЯ, 193.
7. Ирон. За пари — получавам се малко по малко като редовна печалба, редовен приход в ръцете на някого. Солидни постройки имаха само търговците, в чиито джобове капеха грошовете на цялата околия. Сл. Трънски, Н, 265-266. — Че какви зулумлуци е правил Спас? .. Е, млад момък може ли без зулумлуци? Ала като рече човек да тръгне в пътя, тръгва си... Защо да не тръгне, като знае, че лирички има да капят? Д. Немиров, Б, 102-103. По сто лева да капят в час / за Монте Карло даже има! Хр. Смирненски, Съч. II, 142.
◊ Ако не тече, <то поне сѐ> капе; не тече, но (ама) капе. Разг. Употребява се, когато има малък, но редовен, постоянен приход. — Тоя имот го имам от майка си, .. Ако не тече — капе, все ще може да изхрани една челяд. Й. Йовков, ΒΑΧ, 17. — И платата там не е кой знай каква, не тече, но капе. Г. Караславов, ОХ III, 9. Вечерта бяхме говорили с баща ми и той не вярваше, че заплатите на артистите са толкова ниски .., той ми каза: „Видя ли, че съм бил прав, като не ти давах на времето да ставаш карагьозчия!“ .. „Писането е по-добро! Ако не тече — капе!“ С. Северняк, ВСД, 89. Капе и мръзне. Диал. Много е студено. Капят като <гнили> круши. Разг. 1. За много предмети, голямо количество предмети — падат бързо един след друг. — Машини — поясни важно Фиката — жънат, вършеят, сипват — всичко наведнъж... — Как наведнъж? — приповдигна се Казакът. — Тъй! Пуснеш ги от тоя край на нивата, моторите пукат отпред, а отзад чувалите капят като круши... Г. Караславов, СИ, 116. 2. За много хора или животни — загиват, измират един след друг. Овците капят като гнили круши. Отиде ми хубавото стадо. А. Каралийчев, В, 168. 3. За много хора — претърпяват един след друг нещо неприятно, отпадат от някъде. Войска гази кон крилатий, / а на него юнак Кракра. / .., / махом маха остра сабя; / гърци капят като круши, / отръсвани от вихрушка. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 353. На тая сесия студентите капят като круши — никак не са подготвени. Капят като мухи наесен. Разг. За много хора — отпадат един след друг от някъде, от обща работа в резултат на свръхтежка работа, усилие. Взеха да капят като мухи наесен, на всеки две-три крачки някой падаше на колене, .., после се просваше наземи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 469. Катран ми капе от брадата. Диал. Много съм сърдит, почернял съм от яд. Кръв капе. Диал. Много е свидлив, голям скъперник е. Дядо ми нищо няма да даде за училището, той кръв капе. Кръв капе от (на) сърцето ми. Разг. Изпитвам голяма мъка; скърбя силно. И макар да не му харесваше организацията, макар от сърцето му да капеше кръв, кога гледаше как орачите само ръсеха нивите, той бе убеден, че може да се направят чудеса, ала трябваше нещо да се измени. Кр. Григоров, Н, 115. Като си помисля как затриха бай Лале, та чак кръв ми капе на сърцето. П. Велков, СДН, 384. Мед и масло капят от някъде. Разг. Казва се, когато нещо се среща някъде в изобилие. За тях [преселниците] Русия се усмихна, като градина, от цветовете на която капеха мед и масло. К. Петканов, П, 100. Мед ми капе в (на) душата; мед (мехлем) ми капе на сърцето; мехлем <и мед> ми капе на сърцето. Разг. Извънредно много съм доволен от нещо, става ми много драго, извънредно приятно от нещо; чувствам голямо задоволство. Слушаше стрина Кольовица как хвалят дъщеря ѝ и мед капеше на сърцето ѝ. Ив. Петров, НЛ, 22. Снощи Манол сияеше, мед капеше на сърцето му, когато Христина започна да дрънка клюките из града и да се хвали с какво уважение сега гледали хората на тях. Ем. Станев, ИК III и IV, 398-399. Мед ми капе в устата. Разг. Много ми е сладко, вкусно (за някакъв плод, сладкиш и под.). Като ги [крушите] хапнеш — мед капе в устата ти. А. Каралийчев, ЛС, 52. Мед ми капе от (из) устата. Разг. 1. Много съм сладкодумен, приказвам, говоря приятно и увлекателно. Като земе да приказва, сякаш, че мед капе из устата му. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 39. „Жена не, ами кукличка. Да ѝ се ненагледаш. Пък добродушна, добродушна... мед капе от устата ѝ.“ Ст. Чилингиров, СБД, 45. 2. Говоря с най-нежни думи на някого, като му засвидетелствам своите добри чувства и внимание. И така сладко задума: „тате“, „мамо“, „Колчо“, „браче Гошо“, че сякаш мед и капе из устата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 199. — Като речеше някога „Коленце!“, та сякаш мед и капеше от устата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 312. 3. Говоря за някого само хубави неща, ръководен от добри чувства към него. Рося и капя. Диал. Последен сиромах съм. Яд ми капе на сърцето. Разг. Силно се ядосвам за нещо. Яд ми капе на сърцето, като го гледам как прахосва сили и пари за нищо.