КАРА̀ неизм. прил. Простонар. 1. Черен. — Ивано, млада невесто, / не стани рано неделя, / дан се промениш, нарендиш, / не търни лице белило / и кара сурма на вежи. Нар. пес., СбНУ VI, 17. — Как да не щам да плачем? / Я си има любове, / той бе личен, приличен, / враня коня яхаше, / кара калпак носеше. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 203.
2. Лош, страшен. Отишал ми йе Караджа / кара кадию на двора, / че му окраде два сина, / два сина, два челебия. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 40. Юбсинила са канлъ Караджа, / .. , / йъв Чермян града, ю кара къдия / за девят годян, девястотян. Нар. пес., СбНУ XLVII, 64. — Остай се, лудо младо, не лудуй. / Не фърляй кара севда по мене, / че ще ти бъде, либе, на пусто. Нар. пес., СбВСтТ, 590. ● Като епитет при някои лични имена. — Мари Дено, кара Дено, / що си, Дено, на ден бяла, / на ден бяла и червена, / на ден жлта и зелена? Нар. пес., СбНУ XLVI, 127.
— Typ. kara.