КАРА̀БАДЖАК неизм. прил. Остар. и диал. Чернокрак. Турците подир Батин-кавгасъ наричаха русите „карабаджак“, от черните им дълги чизми в Екатерининото време, което ще рече черноноги или чернокалци. Ц. Гинчев, ГК, 276.


Източник: Речник на българския език (онлайн)