КАРА̀БАТА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Постоянна, по-рядко скитаща прелетна птица от рода корморани, разпространена в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна Америка и Гренландия; голям корморан, голяма дяволица. На едно самотно островче видяхме накацали десетина черни птици, изправени като пингвини с очи устремени към морето. .. Ние ги наричаме карабатаци. А. Каралийчев, НЗ, 97. Откъм Добруджанския бряг долитаха бели чайки и карабатаци с черни крила като гарвани. А. Каралийчев, НЧ, 76. Андрей тръгна към скалите на носа и изведнъж видя стареца, който беше кацнал на една канара като чер, пършив карабатак. С. Чернишев, ВМД15. В България карабатакът е разпространена гнездяща птица покрай Дунава и Черноморското крайбрежие, която строи гнездата си високо по дърветата.
— Typ. karabatak.