КАРАБА̀Ш неизм. прил. Остар. и диал. 1. Черноглав.
2. Като същ., м. Калугер; чернокапец. А пашата каза: — Вие лъжете. Мене ми обади карабашот — черноглавият, владиката във Филибе — проклетият пловдивски митрополит Гавриил. А. Дончев, ВР, 77-78.
— Typ. karabaş.
КАРАБА̀Ш м. Диал. Вид гълъб; черноглавец. Та оттогаз хаджи Петър завъди гълъбите. Отнапреж имаше само преметачи, а после купи всякакви, .. : карабаши — черни, гьоклии — сини, кабаци — бели, с мънички човчици като оризено зърно. Й. Йовков, АМГ, 67.
— Typ. karabaş.