КАРАБЍНА ж. Лека и къса пушка, която се употребява в кавалерията или за лов. Пленникът беше в безсъзнание. Той го настани на задната седалка до себе си, а късата му карабина сложи от другата си страна. Ем. Манов, ДСР, 323. Освен всичко това, всеки от нас носеше по две пушки, едната двуцевка, другата малокалибрена карабина за вълци. Й. Радичков, НД, 129. Все пак трябваше всички да се заловим за работа, за да измъкнем оръжието — .. Не беше кой знае какво — две карабини и един немски автомат. П. Вежинов, ЗНН, 104. Все тъй мълчалив, Андрей се наведе, издърпа под леглото пълната карабина и му я подаде. Ст. Мокрев, ПСН, 66.
— От фр. carabine през ит. carabina. — Τ. Хрулев, Краткий речник на чуждестранните речи..., 1863. (Вж. Л. Ванков, Ранните заемки от френски език в български. Годишник на СУ, 1966, 160).