КАРАБЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни и -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до карабина. От една малка височинка, в гърба на преследвачите пропука шмайзер. Чуха се и редки, предупредителни карабинни изстрели, идващи като изневиделица. Ив. Хаджимарчев, ОК, 441. Калитко си рече: — Тази нощ е загубена и нищо няма да стане. .. Но едва бе потопил крака в речните води, и от там — накъдето се стремеше — изтрещяха карабинни изстрели. Ив. Хаджимарчев, ОК, 319.