КАРАБИНЀР1 м. 1. Конен полицай в Италия. // Разш. В някои държави — пазител на обществения ред или полицай, въоръжен с карабина. Американският комисар на линдера Вюртемберг — .. е заявил, че законите, запрещаващи на германците да носят оръжие, не важат за новите карабинери в американска униформа. ОФ, 1950, бр. 1839, 3.
2. Боец, въоръжен с карабина (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
3. Ист. Някога в западноевропейските страни — конен стрелец, въоръжен с карабина.
— От фр. carabinier през нем. Karabinier и рус. карабинер.
КАРАБИНЀР2 м. Спец. Съоръжение, използвано при алпинизъм. Тя се мъчи да забие клина в твърдата скала .. Още веднаж удар — Бранко ѝ подава карабинер. Премята към нея въжето. Тя го поема безпогрешно и внизва с примка в халката. Бл. Димитрова, Лав., 124. Освен елементарните съоръжения за разкопаване, щурмовата и аварийната група разполагаха с катерачни и рапелни въжета, клинове, карабинери, алпийски чукове, бусоли, осветителни тела и гумена лодка. HTM, 1961, кн. 12, 21.