КАРАВА̀НА1 ж. Диал. 1. Разлат, обикновено меден съд с две дръжки за варене на конфитюр, мармалад и под. Помня зрялото ухание на есента — на влажна шума, едрите тъмносини плодове със сребрист прашец, ..; димящите сушилни ..; сладката пара над караваните, дето се варят мармеладите; каците с пръщина. Н. Тихолов, ДКД, 123— 124.
2. Тава за печене, обикн. за ястия. Във всяка къща булката или дъщерята са преминали през готварските домакински курсове и няма да ви сложат масата с една пръстена каравана в средата и седем-осем дървени лъжици. Н. Каралиева, Н, 108. На нея [масата] се виждаха тепсии и каравани с печени кокошки и гъски. П. Мирчев, Е, 156.
— Typ. karavana.
КАРАВА̀НА2 ж. Фургон, който се прикачва обикн. към лека кола и се използва за спане при пътуване, на почивка и др.
— От фр. caravane и англ. caravan.